
16.03.2004 Tuesday
Получих писмото ти в късна доба. Обичам твоите писма…Изостави ни ти на
вълците... Хайде, че мен ме забрави, това е обяснимо, но че един път не се
обади на Е. цяла седмица, това не го разбирам. Беше болна и ти не се сети
за нея. Мислех да и пратя портокали по теб, но като знам твоето мислене щеше
да изтълкуваш превратно нещата. Не че сега не ги тълкуваш.Знам, че ще си вирнеш носа, признавам има за какво, но ти усещам духа край мен, а и аз съм много отговорен. Твоята заръка е закон за мен. Засега се справям. И двамата сме много наранени от теб и беше егоистично да ни напуснеш:) Аз ти прощавам, защото си дърво без корен, скитник по природа и не можеш да измениш на конституцията си и в следващият си живот ще бъдеш пю-меон и ще се рееш в пространството и безкрая…И понеже ние с теб не сме простосмъртни, ще се срещнем на други енергийни нива. Това естествено не означава, че бих ти отказал покана за обяд.
Благодаря за Енергията която ми изпрати. Загубите никога не се компенсират. Те са си загуби:) Опитай се да ме извиниш за острия и емоционален тон. Не е хубаво да си толкова умна. Мъжете избягват/или напускат/ умните жени. Ти ще го разбереш преди тях и нищо няма да направиш за да го предотвратиш. Единственият ти шанс е да се правиш на слаба. Ахилесовата ти пета е твоята гордост/ това го знаем само ти и аз/ и слабостта към млади мъже. Така за мен няма опасност по разбираеми причини и не би могла да ме развратиш, слава богу. Ти си женският вариант на дон Жуан и затова си опасен противник. Нищо не може да те спре в порок и в битка. Било като Жорж Санд или Жана Дарк. От теб икона не става и само далечната ти непокорна ирландска кръв напомня, че си била глава на клан и капитан на корсарски кораб. Знаеш, че умея това-онова и вещерската ни природа е това което ни обединява и разделя. Хармония. Живей в хармония и не преставай да го обичаш/Д***/.
И не се обръщай назад, там са само сенките…и старите приятели.
P.S. Написано в пристъп на меланхолия и пара-грип.
Благодаря за стиха.Хубав
===
Извини ме, бях несправедлив. Разстрои ме стиха, на подсъзнателно ниво е. За самотата и липсата... Колкото до Борхес, забелязах че ме привличат незрящи писатели и художници. И той и Джойс, както и Дега са имали проблеми със зрението, което по компенсаторен механизъм ги прави различни и болезнено чувствителни. Всяко едно страдание /Пруст/ или лудост/Ван Гог/ ги прави такива. Знаеш колко е трудно и каква цена се плаща. Пазиш ли римската монета която ти подарих, тя ще ти носи късмет. Замених я за четирилистна детелина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар